2.09.2006 г., 23:34

сбогом моя голяма любов

1.5K 0 4
  •       Сбогом, моя голяма любов!
          Ти от мен пожела да си тръгнеш.
          Сбогом, мой единствен живот!
          Някой ден може би пак ще се върнеш.

          Ти си тръгваш! Аз викам след теб
          и гласът ми кънти в полумрака,
          но сърцето ти е бучка от лед
          и душата ми нежна разплака.

          Не! Аз не плача! Плаче дъждът.
          Той се стича по бузите мои
          и в устните влива вода,
          за да изтрие целувките твои.

         Сбогом, моя голяма любов!
         Някой ден може би пак ще се върнеш.
         Ще те чакам, единствен мой зов,
         да дойдеш и пак да ме прегърнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилияна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами честно казано това сам го чела много отдавна в на майка ми една стара тетрадка за стихове и спомени и извинявай много,но не мисля,че това е твое произведение Виляна.Но може и да е на "кумеца",нещо ми се струва че не е уточнено савсем.Кой го е писал наистина?Не е хубаво да се лъже!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Много е красиво! Не! Аз не плача! Плаче дъждът! това много ми хареса!
  • Поздрави за хубавия стих,Вилияна!
  • Браво ,Вили ...Стиха е чудесен, но ако послушаш Мими и Емил ще бъде и безупречен. Всички правим грешки от време на време , но твоите ще ни извадят очите затова моля те, оправи ги бързо.
    От мен /6/ за стиха.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...