Сбогуване
1K
0
2
Сбогуване
Сбогом, мое детство,
безгрижни мои дни -
само споменът остана
да блуждае в мен, да боли!
И мисля си -
разделяме се ежедневно,
с всеки скъп за нас
житейски кът,
докато успеем
на слънцето да се усмихнем
за последен път.
А мислех си, че не старея,
че безкрайна е житейската гора -
как по детски съм се лъгал,
някога и аз ще умра!
Колко мрачни мисли,
какъв прекрасен свят!
Усмихвам се и си мисля -
прекрасно е да бъдеш млад!
Сбогом, мое детство -
длъжен съм да продължа....
сбогуваме се вечно
по пътя си към смъртта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитьр Димитров Все права защищены
