31 авг. 2004 г., 16:01
Мое мило момче, моя първа мечта,
отлетяха отдавна онези мигове детски,
отдавна не сме вече деца...
Промених се с годините, промени се и ти,
стрелките препускат, запалват в сърцата нови искри,
дали в нас останаха прашинки - следи
или малки кристали - наивни души...
Дали ме забрави? Дали още ме помниш?
Не, не искам да знам.
За мен ще останеш завинаги момчето с усмивката,
от мен по детски мечтан.
Вече не си принц, нито аз пък принцеса, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация