25 июл. 2008 г., 09:17

Сбогуване

706 0 2
И пак лъжи...
И пак сълзи...
И пак очаквам будна
денят да се роди.
А как боли?!
И как тъжи...
Самотното сърце скимти.
И тъмна жалост стиска мойто гърло.
И бясна ярост в сърцето ми се блъска.
Как можа отново да ме предаде?
При другата отиде.
Мъката ме взе...
Кой ме прокле?
И защо го поиска?
Обич му давах,
а нищо не получавах...
В очите ми щом спря да се вглежда.
Ръцете щом вече не ще да потърси.
Гласът ми не иска да чуе...
Отива си...
И нищо не мога да сторя.
Освен да изпратя любовта на вратата.
Да събирам сълзите в чаша.
И после да ги дам в дар на онази,
която за него се бори.
Ще и пожелая с моето щастие тя да живее.
И моята болка в повече да получи.
Сълзи-океан да събере
и на следващата в краката да ги поднесе.
А него проклинам
като мен да обича,
да вярва
и сърцето му стъклено на прах да се счупи,
а на негово място пожар да гори.
Върви си сега, остави ме!
Оттеглям се с малкото останало достойнство,
и мечтите...
Виж, тях не можеш да ми вземеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...