Сбогуване
И днес е ден - както всички други.
Ден, но не какъв да е!
Днес сме вече по-големи;
отгледани от майчини ръце.
Окрилени от бащината обич,
гордо сме вървяли ний навред
и сега сами със нашта орис
смело ще вървим напред.
До днес ний срещахме зората
заедно по класните си стаи
и днес сме заедно, щастливи,
но за последно е това, другари.
Днес с букетите в ръка
пред класните ръководители стоим
и за всичко, що са сторили за нас,
ний най-сърдечно им благодарим!
"Сбогом" помежду си ний ще кажем
и всеки ще тръгне по своя път.
Сами със трудностите ще се борим,
за да намерим своя свиден кът.
Ще се срещнем вероятно след години
и смело ще си подадем ръка.
Ще се наречем ли отново ученици?
Ще се наречем ли пак деца?!
Този ден ще е другарската ни среща
за спомени и преживяното ни досега.
Ще си кажем кой как, къде живее
и с кого споделя своята съдба.
Раздялата за нас ще бъде тежка,
че тез години са най-хубавите ни.
И не случайно светът ги е нарекъл:
"ученическите - златни дни"...
Сбогом, приятели, другари...
Сбогом, учители добри...
Ний дните ученически ще помним -
ще ги помним чак до старини!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люси Петрова Все права защищены
