Сбогуване

Нима това в очите са сълзи?
Приятелю, проливаш ги напразно!
Днес не плачи, а си ги запази
за някой път, когато ще е важно...
когато вече няма да се върна
и ще съм повече от просто "надалеч"...
сълзите нека в радост се превърнат,
че ще съм с теб отново някой ден.

Помахай ми от входната врата
и за последно, хайде, прегърни ме,
в сърцето с болка и с усмивка на уста
отивам си, но шепна ти "помни ме".
Съзирам мъка в твоите очи -
поглеждам в тях и виждам ти душата -
във нея сякаш пясъчни следи
личат от нас, но не плачи, приятелю!

Ще ти е празно ден, или пък два,
ще потъжиш за мен, а после ще ти мине,
и в старите ни снимки и писма
утеха ще намираш сто години,
но в този дълъг век, поне ведъж
с притръпнал поглед тихо ще ме викаш,
а после от забрава страшен дъжд
от устните ти ще изтрие мойто име...
но винаги на снимките ни там
лицето ми до твоето ще грее,
а във посланията, писани със плам,
за мене споменът не ще да избелее.
Та, знай, аз винаги ще бъда с теб,
дори да сме на много километри -
водата се превръща и във лед,
но не където са реките текли,
като приятелството наше бурни,
като в сърцата наши обичта...
сега, приятелю, ще те прегърна
и с утрото далеч ще отлетя!