Отива си годината. Не беше лоша.
По-малко плаках, повече се смях.
Не спастрих пукнат грош, обаче
с приятели добри богата бях.
В градината ми розите цъфтяха,
черешата отрупана бе с плод.
Врабчета и гугутки пак летяха,
крадяха косове смокините. Живот!
И няма от какво да се оплача.
Децата ми са здрави и добри.
А внучето расте. И само в здрача
понякога сърцето ме боли.
За Новата година моля, Боже,
да бъдем здрави! Да оженя син.
Да посадя бадем. И ако може,
все тъй обичана да съм. Амин !
© Здравка Маринова Все права защищены