Стая, през прозорците – море и небе осеяно със звезди.

Свещи, озаряващи всички твои форми.

Приближаваме се един към друг, през необятното небе препускат комети..

Моля те, свали първо маската която се е вкопчила в лицето ти заради този страх...

След това отключи вратата и я открехни.

Излез, и стопли тялото си в моето.

Душите ни нека бъдат голи, очите да блуждаят...

Да бъдем взаимно спасение, лек и страст.

Да съблечем умората, порочност и мръсният ум...

Да се пречистим от всичко, което ни бе затворило в клетка.

Всяко едно препятствие, илюзия и предрасъдъци.

Да затворим очи, да вплетем ръце.

Дъхът ни нежно да пронизва тишината,

потните ни тела да блестят...

А на сутринта...

Просто да облечем същите дрехи, а под тях да сме като звездите на небето.

Чисти, красящи.

Просто да седим, да светим силно и да не угасваме.

Да обичаме.

Да оставим всички причини...

И да бъдем взаимният си път.