Стая, през прозорците – море и небе осеяно със звезди.
Свещи, озаряващи всички твои форми.
Приближаваме се един към друг, през необятното небе препускат комети..
Моля те, свали първо маската която се е вкопчила в лицето ти заради този страх...
След това отключи вратата и я открехни.
Излез, и стопли тялото си в моето.
Душите ни нека бъдат голи, очите да блуждаят...
Да бъдем взаимно спасение, лек и страст.
Да съблечем умората, порочност и мръсният ум...
Да се пречистим от всичко, което ни бе затворило в клетка.
Всяко едно препятствие, илюзия и предрасъдъци.
Да затворим очи, да вплетем ръце.
Дъхът ни нежно да пронизва тишината,
потните ни тела да блестят...
А на сутринта...
Просто да облечем същите дрехи, а под тях да сме като звездите на небето.
Чисти, красящи.
Просто да седим, да светим силно и да не угасваме.
Да обичаме.
Да оставим всички причини...
И да бъдем взаимният си път.
© Денис Сюлейманов Todos los derechos reservados