20 апр. 2017 г., 13:17

Сбъднато 

  Поэзия » Любовная
340 0 1

(Дали) внезапно някак, изведнъж,
не беше нужна даже нито дума,
лицето си повдигна и с копнеж
захапал устни, нежно ме целуна.
В обливащата влажна топлина
стопи се изненадата небрежно
сякаш рàнен сняг, но пък затова
гладът за още нарасна неизбежно.
Светът избухна, после се смали
в една единствена горяща точка
и всички мисли там съсредоточи,
където ласка с устни ме докосна.
Потъвах в облаци, изкачвайки върха
сред сигурността на твойте пръсти,
положил с деликатност на врата
до вената сърдечна с тръпки чести.
А погледите – станаха излишни,
душите си разчели през очите си.
И вятърът на твоите въздишки
играеше с вълните на косите ми.
Преливащи така един във друг 
ти в мен и аз във тебе се изгубих.
Подвластна се оставих в този смут
и после… после се събудих.

© Надежда Тошкова Все права защищены

20.11.2014

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??