28 янв. 2012 г., 22:20  

Сбърканото време за една душа

904 0 0

Една душа от финото космическо поле

се скита из дебрите на земната материя.

Душена от грубите вибрации на  битието,

диша малки глътки от земната поквара.

 

Диша, за да изпълни мисията своя,

защото от Създателя изпратена е тук.

Да свети в този мрак като светулка

с фенерче малко с много светлина.

 

Във време сбъркано попадна тя.

И в таз бълвоч житейска, нервна, злобна

да срещне трайно тъй себеподобна,

изглежда като мисията невъзможна.

 

Материята властва, сексът и покварата.

Лъжата царства, лицемерието образ с нея мери.

И ако усет от вибрация подобна блесне,

оказва се заблуда.

Било е тъй измамно бледо отражение
на истинската част от таз една душа.

   
Tanelia

19.08.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Георгиева -Танелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...