Една душа от финото космическо поле

се скита из дебрите на земната материя.

Душена от грубите вибрации на  битието,

диша малки глътки от земната поквара.

Диша, за да изпълни мисията своя,

защото от Създателя изпратена е тук.

Да свети в този мрак като светулка

с фенерче малко с много светлина.

Във време сбъркано попадна тя.

И в таз бълвоч житейска, нервна, злобна

да срещне трайно тъй себеподобна,

изглежда като мисията невъзможна.

Материята властва, сексът и покварата.

Лъжата царства, лицемерието образ с нея мери.

И ако усет от вибрация подобна блесне,

оказва се заблуда.

Било е тъй измамно бледо отражение
на истинската част от таз една душа.

   
Tanelia

19.08.2011