15 мар. 2008 г., 13:38

Сцена  

  Поэзия
1031 0 2
Не мога да видя нищо зад твоя грим.
Пречи ми цигареният дим.
Пречи ми червената завеса,
не виждам добрината и ума къде са.
Постигна съдбата си, цял живот мечтана.
Сега е времето - свали си паравана.
Нека всички видят коя си без грима,
нека всички разберат истинска ли е твойта тъга...
Излизаш на сцена пред толкова хора...
Заслепена си от светлината, погледът мъжди...
Играеш за слава, пресъздаваш тъга.
Как... живееш в такава лъжа? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Игнатова Все права защищены

Предложения
: ??:??