Сцена
Не мога да видя нищо зад твоя грим.
Пречи ми цигареният дим.
Пречи ми червената завеса,
не виждам добрината и ума къде са.
Постигна съдбата си, цял живот мечтана.
Сега е времето - свали си паравана.
Нека всички видят коя си без грима,
нека всички разберат истинска ли е твойта тъга...
Излизаш на сцена пред толкова хора...
Заслепена си от светлината, погледът мъжди...
Играеш за слава, пресъздаваш тъга.
Как... живееш в такава лъжа?
А сега си Офелия!
Стига си говорила, спри.
Искам да виждаш топлината в очите ми,
към публиката ти се обърни!
Мълчи! Спри да говориш!
Погледни ме! Какво чувстваш, кажи!
Искаш ли винаги в живота да играеш?
Не пускай фалшиви сълзи!
О, но ти не чуваш аз какво говоря!
Отнесена си в мисли, за играта си мислиш, нали!?
Красива си, прелесна си, о, Жулиета...
Но спри да пускаш фалшиви сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Игнатова Всички права запазени
