5 июл. 2008 г., 16:32

Сценарий

968 0 6

Сценарий

 

1902 година...
Много дим в сепарето на втория етаж..
Барманът налива. Как да си замина
от този режисьорски шантаж...?!

 

С фалшиво щастие се залъгвам...
Пиесата си продължава...
Пиеса? Горчивата действителност е... По пътя грешен пак аз тръгвам!
След малко приятел приятеля предава!...

 

Не всичко е сценарий! Това си е реалният живот!..
Декорите почти са живи... Ветрилата са разтворени...
На сцената - несподелена любов!
Слуховете за истинска са прогонени...

 

Един актьор, по-скоро лъжец, почти Казанова...
Магьосник на думи!...
Сега сипва в чашата сладката си отрова...
И улучва сърцето с любовни куршуми...

 

На подиума пирова победа... Без край и срок.
Пари, убийства, дрога...
Че ще страдам - доживотен залог!
Без болката просто не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андреа Емилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...