Счупен спомен...
...
За миг си спомням, че обичах
преди години слънчево момче.
За него само сутрин се усмихвах.
Живех в свят на ярки цветове.
Обичах да усещам как ме гледа,
когато гушната в него спя.
Обичах и целувките солени,
избухнали под слънчева заря...
Понякога ми липсва тайно вечер,
когато знам, че друга го прегръща...
Дори от мен сега да е далече,
аз пак при него в мислите се връщам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Стефчева Все права защищены
