valya_official (Valya Тodorova)
80 1025
6 авг. 2017 г., 09:38  

Счупени крила 

  Поэзия » Любовная
1228 2 10

Вървя сама. Боли ме. Тъмно... 
Мъка във сърцето... Счупени криле.
Падам, ставам, а пътеката е стръмна.
Плача. Път не виждам. Накъде?
Задушава се и скита се бездомна,
душата празна. И боли.
Сърцето нося си в ръце.
Пазя го в кутийка, дъжд вали.
От гърдите – кръв тече.
Сълзите парят. Гърлото горчи.
Страдам. Много ми е зле...
Пътеката е дълга, кална.
На края мъничка къщурка.
Табелата – ръждясала, метална.
Избледняла от сълзите и солта.
Като в приказките скърца и препуква.
Ето я. Намерих ...
„Работилницата на разбитите сърца“.
Влача се. Отварям, чукам...
Плачеща и мокра от дъжда.
— Може ли? И аз съм тука!
Майсторът усмихва се.
Подава ми ръка.
Хубаво е. Лъха на надежда,
любов, спокойствие и тишина.
Към мене бавно се привежда
и целува мократа коса.
Заведе ме, във ъгъла. Приседнах
до витрината със счупени сърца.
Взе кутийката и ме погледна.
Приклекна и превърза ме със топлота.
Каза ми: „И твоето ще залепя.
Поплачи си, мила.
Тука всички плащат със сълзи.
Използвам ги като лепило.
Така по-малко ще боли“.
Погали ме, прошепна: „Поплачи!
Аз после ще ти ги изтрия,
сълзите от красивите очи“.
Сърцето върна го – зашито.
Закърпено, но пак боли.
Със много белези покрито,
но пó  е живо от преди.
Спаси ме. Вече не умирам.
Превързана съм. С белег, но с крила.
Тръгвам си. Разбирам...
Дъждът е спрял. Ще мога ли да полетя?
На излизане поглеждам към витрината,
с прилежно подредените сърца.
И изведнъж видях картината...
Не с очи. А туй закърпеното я разбра.
И разкъса се отново рана.
Прекършиха се крехките крила.
Болката ме пратила в капана-

“Колекционер на женските сърца“.


      Юли 2017 г.                     В.Тодорова

© Valya Тodorova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Марги и Ангел! Много хубави допълнения са вашите коментари. Пак заповядайте на моята страничка.
  • Всички сме прашинки в този космос
    пръснати от господарката Съдба.
    Гадно да си девердесет и осмият
    експонат в музея на сърца.

    Колко мъдро е, красиво и практично
    е това,е щом сърцето те боли
    помощ и лекарство е отлично
    истинско лепило от сълзи.

    Ала щом крилете ти ги няма
    счупени ли са - не можеш да летош?
    Слава Богу! Туй не е беда голяма -
    със крака ще можеш да вървиш.

    Глупав съм. И не разбирам аз живота.
    Ала ако за сърцето питаш мен
    предпочитам да съм кална локва
    вместо някаква водичка във леген.

    Бъди все така вдъхновена, и вдъхновяваща, Валя!
  • Миличка моя. Не аз съм героинята на моето Защо. Мен ме боли. Много ме боли. За какво и от какво ли не. И крилете ми са чупени, зараствали на криво... Понякога летя, понякога подлитвам. Случвало се е светът ми да се удави в сиво и от там разбрах: по-добре да боли, но сърцето да е живо! А стихът ти е прекрасен!
  • Благодаря Роби! Благодаря Роси! Радвам се, че съм докоснала нечие сърце.
  • Един откровен стих за болката... И за това колко е важно да има кой да поправи счупените ни сърца и да изтрие сълзите ни, когато сме наранени!...И тук си много добра, Валя!...Браво!...
  • Красота и мъка в едно. Чудесен замисъл, много ми хареса!
  • Благодаря за хубавите коментари!
  • Много интересен замисъл, Валя! Хареса ми, поздравления!
  • Харесва ми!
    *****
  • Много тъжно и болно. Но стихът има невероятно звучене! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??