Счупи ли се като изпусната чаша
на малки парченца сърцето ти?
Пръсна ли се от напъни тежки,
от викове, от любови грешни?
Изгуби ли се сред хора всякакви
с мечти, с илюзии и надежди душата ти?
Скри ли се от погледите злокобни
на болни мозъци, озъбени насреща ù?
Запази ли се като цвете разцъфтяло
по улиците прашни красотата ти?
Опази ли блясъка в очите си от сълзите,
изплакани не от радости, а от мъки?
Ако не си, не си единствено ти
и ненужно е да се упрекваш напразно.
Когато видиш ме с тези красиви очи,
усмихни ми се! И „здравей“ ми кажи!
Калин Вълов
www.kalin-valov.hit.bg
© kalinvalov Все права защищены