25.01.2013 г., 20:14

Счупи ли се като изпусната чаша...

611 0 0

Счупи ли се като изпусната чаша

на малки парченца сърцето ти?

Пръсна ли се от напъни тежки,

от викове, от любови грешни?

 

Изгуби ли се сред хора всякакви

с мечти, с илюзии и надежди душата ти?

Скри ли се от погледите злокобни

на болни мозъци, озъбени насреща ù?

 

Запази ли се като цвете разцъфтяло

по улиците прашни красотата ти?

Опази ли блясъка в очите си от сълзите,

изплакани не от радости, а от мъки?

 

Ако не си, не си единствено ти

и ненужно е да се упрекваш напразно.

Когато видиш ме с тези красиви очи,

усмихни ми се! И „здравей“ ми кажи!

 

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© kalinvalov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...