СЕДМОЧИСТИЕ
СЕДМОЧИСТИЕ
В сърцето ми покълва пролетта,
макар от зимен полъх родена.
Дихание се ражда, свети с любовта,
доскоро в прегръдка ледена пленена.
Характерът упорството ми ще сломи,
щом с нежност открехваш вратите.
Дори съм решена през води и гори,
със тебе докрай да преследвам мечтите.
Гощавки, трапези богати, разкошни
за вечното скитане за двама запазвам.
Усмивки ме галят - песни среднощни,
верността на покоя тогава погазвам.
Планински езера, където лилии цъфтят.
Ветрила паунови с пъстри одежди.
Теменужени виоли, триолети във цвят.
Дъги във сезоните за вечна надежда.
Целта е една, тетивата фино опъната.
Порастват крила, сетива устремени.
В пет посоки ме следваш из тъмното,
в етерни пространства прекроено.
Омайната цифра не ще забравя
да извися в мелодия със обертон.
Тромпети и флейти в букети забавят
звучността с акустичен заслон.
Класическа кристална нежнина
могъщи облачни представи изковава.
Човече, събуден си за дивна красота,
на вяра, свобода, любов се уповавай!
21.02.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
Хубаво е!
