СЕДМОЧИСТИЕ

26 февр. 2007 г., 21:46

Поэзия

478 0 4

СЕДМОЧИСТИЕ

В сърцето ми покълва пролетта,

макар от зимен полъх родена.

Дихание се ражда, свети с любовта,

доскоро в прегръдка ледена пленена.

Характерът упорството ми ще сломи,
щом с нежност открехваш вратите.

Дори съм решена през води и гори,
със тебе докрай да преследвам мечтите.

Гощавки, трапези богати, разкошни

за вечното скитане за двама запазвам.

Усмивки ме галят - песни среднощни,
верността на покоя тогава погазвам.

Планински езера, където лилии цъфтят.

Ветрила паунови с пъстри одежди.

Теменужени виоли, триолети във цвят.

Дъги във сезоните за вечна надежда.

Целта е една, тетивата фино опъната.
Порастват крила, сетива устремени.

В пет посоки ме следваш из тъмното,

в етерни пространства прекроено.

Омайната цифра не ще забравя

да извися в мелодия със обертон.

Тромпети и флейти в букети забавят

звучността с акустичен заслон.

Класическа кристална нежнина

могъщи облачни представи изковава.

Човече, събуден си за дивна красота,

на вяра, свобода, любов се уповавай!

21.02.2007г.