СЕДМОЧИСТИЕ
СЕДМОЧИСТИЕ
В сърцето ми покълва пролетта,
макар от зимен полъх родена.
Дихание се ражда, свети с любовта,
доскоро в прегръдка ледена пленена.
Характерът упорството ми ще сломи,
щом с нежност открехваш вратите.
Дори съм решена през води и гори,
със тебе докрай да преследвам мечтите.
Гощавки, трапези богати, разкошни
за вечното скитане за двама запазвам.
Усмивки ме галят - песни среднощни,
верността на покоя тогава погазвам.
Планински езера, където лилии цъфтят.
Ветрила паунови с пъстри одежди.
Теменужени виоли, триолети във цвят.
Дъги във сезоните за вечна надежда.
Целта е една, тетивата фино опъната.
Порастват крила, сетива устремени.
В пет посоки ме следваш из тъмното,
в етерни пространства прекроено.
Омайната цифра не ще забравя
да извися в мелодия със обертон.
Тромпети и флейти в букети забавят
звучността с акустичен заслон.
Класическа кристална нежнина
могъщи облачни представи изковава.
Човече, събуден си за дивна красота,
на вяра, свобода, любов се уповавай!
21.02.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
Хубаво е!
