Сега
Сега не чакаш никого
сега далече е денят
във който някога се сляха
една усмивка и една сълза.
Какво от туй,че някога
ти искаше една ръка
протегната към теб във утрото
да бъде с теб,а не сама.
Какво от туй,че никога
ти даже не разбра
любов ли бе или от скуката
роди се твоята мечта.
Сега се връщаш в спомена
за миг или секунда
и после някак нещо липсва
и силно силно ти се иска
да имаш шапката невидимка
да литнеш нейде нависоко
да се озовеш всред непознатото
да видиш толкова мечтаното.
Вълшебен пръстен на ръката
да завъртиш и три желания
да се изпълнят в тишината
да сбъднеш своите мечтания.
Вълшебното килимче да простреш
да седнеш кротко тихо
до любимия да се озовеш
и да забравиш времето,
което отброява не дните
а мислите мечтите.
Сега е тъй далеч от утрото,
което нас избра
а ние нашата съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
