13 февр. 2010 г., 21:53

Сега...

1.8K 0 8

Вече не знам на кого да вярвам...

Кое е истина и кое илюзия,

кой е с мен и кой ме предава.

Казвам "Сбогом" на миналото и вдигам очи към небето.

Ще продължа напред, дори и сама...

Не ме интересува никой и нищо.

Спирам да слушам какво искат другите.

Егоистично ще постъпя и ще гледам само себе си...

А животът е кратък да се правиш на друг,

но хората го осъзнават прекалено късно...

Сега разбирам, че идеалните неща

всъщност не са истински...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Сега разбирам, че идеалните неща
    всъщност не са истински..."
    Ами... зависи )
  • прекрасно е ! }[{}{ ]}}{
  • Хубав стих с прекалено много истина в него жовота е труден трябва да живеем колкото и трудно да ние, а в това да мислим първо за себе си и тогава за останалото да съгласен съм, но аз немога. Поздрави за хубавия стих отново
  • "Сега разбирам, че идеалните неща
    всъщност не са истински..."
  • Вярно,ние сме гости на тази Земя,но твоят път е ,светъл и чист.От теб зависи дали ще е прав.Но,трябва да прозреш ИСТИНАТА.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...