Вече не знам на кого да вярвам...
Кое е истина и кое илюзия,
кой е с мен и кой ме предава.
Казвам "Сбогом" на миналото и вдигам очи към небето.
Ще продължа напред, дори и сама...
Не ме интересува никой и нищо.
Спирам да слушам какво искат другите.
Егоистично ще постъпя и ще гледам само себе си...
А животът е кратък да се правиш на друг,
но хората го осъзнават прекалено късно...
Сега разбирам, че идеалните неща
всъщност не са истински...
© Александра All rights reserved.
всъщност не са истински..."
Ами... зависи )