26 окт. 2015 г., 22:22

Сега и после 

  Поэзия » Любовная
327 0 2

Как силно се обича само,

когато срещнеш си дъха!

Изтръпва всичко - побелява,

но миг откраднат си остава.

 

Когато този дъх се чувства тясно,

го пускаш тихо от ръка,

за да е в спомена по-ясно,

че с миг живот си изживял.

 

Не питам себе си "Защо ли?"

се случило това сега?

Дъга изгряла от милувка,

била е моята цена.

 

Попитах аз една светулка,

а тя ми каза на ухо,

че утрото ще бъде булка

на твоя розова мечта.

 

А аз съм тук сега след залез,

останала със кошничка в ръка,

в която има погледи, усмивки,

тунел към моята душа...

© Валентина Кирчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??