Сега и после
484
0
2
Как силно се обича само,
когато срещнеш си дъха!
Изтръпва всичко - побелява,
но миг откраднат си остава.
Когато този дъх се чувства тясно,
го пускаш тихо от ръка,
за да е в спомена по-ясно,
че с миг живот си изживял.
Не питам себе си "Защо ли?"
се случило това сега?
Дъга изгряла от милувка,
била е моята цена.
Попитах аз една светулка,
а тя ми каза на ухо,
че утрото ще бъде булка
на твоя розова мечта.
А аз съм тук сега след залез,
останала със кошничка в ръка,
в която има погледи, усмивки,
тунел към моята душа...
© Валентина Кирчева All rights reserved.
радвам се, че те е докоснало.
