Сега не мога вече да мълча
Сега не мога вече да мълча!
Та кой ви каза, че Небето в мене -
запазено е, заедно с плача -
единствено за мъката стаена?!
И аз не мога да го споделя,
с когото е уместно, и потребно?!
Макар Душата ми да ме боля -
не подминавам скитник, и безхлебник!
Не подминавам куче, ако спре
със кучешки очи да ме дълбае...
Дори да нямам и троха - добре!
С Душа ще го нахраня! То го знае!
И кой ви каза, че Случайността
не може да ме гали с груби пръсти?!
Та аз съм Птица! Нося Любовта!
Дължа отчет единствено пред Кръста!
И изповядвам само на нощта
горещите сълзи на свойте тайни!
Аз хляба съм! И виното! Пещта!
В Душата ми е цялата Безкрайност!
Спестете неуместните слова,
с които завистта ви ме ругае!
Аз ходя със изправена глава!
И за морала ви фалшив нехая!
Ще ви помоля - дръжте го за вас!
Мажете си го сутрин на филия!
Скандално мисля! При това - на глас!
И нищо от живота си не крия!
Небето е за всички! То е в мен!
Сърцето ми маяк е за моряка.
А Господ ме обича! Той е в мен!
И каза - да не споря със глупака.
P.S.
O, Боже! Дай ми сили да мълча,
когато ме захапят зверовете!
И... пак да ги обичам! След плача,
душата ми измил със дъждовете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
