Сега си само лукс на Самотата
В следите на изгубеното време
все още търсиш своята химера.
Илюзиите винаги превземат
най-ценното, което си намерил.
И от живота ти остава жълто лято,
превърнато от дните-гърбици на символ.
В леярната на есента в листа излято.
Миражно носено с невидими камили...
Победите - захвърлени доспехи,
красят стените на изстиналото вчера.
Безсмислено в хербария на паметта ти ехо,
с което спомените-призраци вечерят.
Сега си само лукс на Самотата -
невеста на несвършващото его.
Лернейско наметало то ти мята
и писъкът на края вие в него.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
