8.09.2018 г., 19:15 ч.

Сега си само лукс на Самотата 

  Поезия
2010 24 13

В следите на изгубеното време

все още търсиш своята химера.

Илюзиите винаги превземат

най-ценното, което си намерил.

 

И от живота ти остава жълто лято,

превърнато от дните-гърбици на символ.

В леярната на есента в листа излято.

Миражно носено с невидими камили...

 

Победите - захвърлени доспехи,

красят стените на изстиналото вчера.

Безсмислено в хербария на паметта ти ехо,

с което спомените-призраци вечерят.

 

Сега си само лукс на Самотата -

невеста на несвършващото его.

Лернейско наметало то ти мята

и писъкът на края вие в него.

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги съм се възхищавала на дълбочината на твоята поезия, Младене. Респект, приятелю!
  • Разсъблечена гордост. Уловени невидими
    тънки нишки от утрешната нищета...
    Вчера вече си тръгна, днес отпива от виното.
    Между "рано" и" късно" изтрезнява "сега"…

    Ръкопляскам с възхищение! Ювелирно изплетена поезия!
  • Тук всеки ред е наситен с дълбок смисъл, предаден с точни и силни метафори. Браво, Младене!
  • Браво Да сме благодарни на самотата. Спасителна е.
  • Много дълбоко и разтърсващо!
  • Самотата е нашата същност и през целият си живот ние непрекъснато се мъчим безуспешно да я забравим.
  • Отново впечатляваща поезия...
    Поздрави, Младен!
  • Адмирации за стиха ти, Младене!
  • Човек е свободен, когато се събужда без илюзии. Уникален пак... Неповторимо слово!
  • Намерих си диамант, благодаря!
  • Впечатляваща образност, браво! Адмирации и за заглавието, Мисан!
  • Прекрасен стих! От началото до края е много въздействащ! Както винаги - неповторим! Поздравления, много ми харесва!
  • Както винаги сложност,силна образност и точност...Поздрави!
Предложения
: ??:??