В следите на изгубеното време
все още търсиш своята химера.
Илюзиите винаги превземат
най-ценното, което си намерил.
И от живота ти остава жълто лято,
превърнато от дните-гърбици на символ.
В леярната на есента в листа излято.
Миражно носено с невидими камили...
Победите - захвърлени доспехи,
красят стените на изстиналото вчера.
Безсмислено в хербария на паметта ти ехо,
с което спомените-призраци вечерят. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация