Един румънец, видимо пиян
с нашенец говори на английски.
В главата той прилича на Тарзан.
Очите му са свити по змийски.
Езикът чужд за моите уши.
На позите им, Холивуд завижда.
Приятели не са, това личи.
И двамата без чувства се обиждат.
Познати думи чувствам да летят
от нашенеца - Каравелов образ.
Румънеца обижда го на брат,
в поза от сиртакито на Зорбас.
Гледам две балкански чудеса
и питам се, какво за нас си мислят
зяпачите поспрели настрана.
От тия реномето ни зависи.
Смехът попива всички ругатни
и двата звяра гордостта разделя.
С това ли днес Балканът в нас ечи?
Срамът успя в достойнството да стреля.
© Валентин Йорданов Все права защищены