Селфи на финалната черта
СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА
... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,
не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,
отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,
и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли,
и – смачкал своя фиш с менте заплата – стотинките за хляба да броя,
да пея – славей, зачислен във щата! – над кофа с рядка розова боя,
да ме е срам, че с пърхащи надежди ме гледат вечер моите деца,
а аз над листа бял да бърча вежди, сляп от безброй пропуснати слънца,
да копам дупки, да запълвам дупки, да зидам, да троша с глава стени –
пред властници не гънах в кръста чупки и няма как да грохна в съсипни,
благословени мои дни момчешки, сполай ти, Боже, че съм ги живял! –
животът ми – прекрасен низ от грешки, лети към своя шеметен финал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
