28.05.2024 г., 14:47 ч.

Селфи на финалната черта 

  Поезия
106 2 3

СЕЛФИ НА ФИНАЛНАТА ЧЕРТА

 

... в сезона съм на мъдрите болежки – и кретам към финалната черта,

не искам да повтарям всички грешки, които сторих нявга в младостта,

отново да се хвърлям в низ любови, в безсмислени мъжкарски крамоли,

и – същи роб в тъмница без окови, да скачам сутрин с третите петли,

и – смачкал своя фиш с менте заплата – стотинките за хляба да броя,

да пея – славей, зачислен във щата! – над кофа с рядка розова боя,

 

да ме е срам, че с пърхащи надежди ме гледат вечер моите деца,

а аз над листа бял да бърча вежди, сляп от безброй пропуснати слънца,

да копам дупки, да запълвам дупки, да зидам, да троша с глава стени –

пред властници не гънах в кръста чупки и няма как да грохна в съсипни,

благословени мои дни момчешки, сполай ти, Боже, че съм ги живял! –

животът ми – прекрасен низ от грешки, лети към своя шеметен финал.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??