Селският казан
Селският казан
Откраднаха ни медния казан —
на селото последната светиня.
Но мъката не се теши с айрян
(с казана и ракията замина.)
Купешката е скъпа и менте,
и някакъв акциз е бил наложен.
В Европа са направили картел,
цената там е вдигната безбожно.
Пък селото далеч е от града
и живите са точно шепа хора.
Ракийката ни пази от беда —
без нея се живее нанагорно.
Жените са свадливи и мълчат,
мъжете без ракия все пустосват.
Животът, Боже, без казан е Ад,
вода не пием — била смъртоносна.
Събрахме се на селския мегдан
и всеки бе нарамил тежка сопа.
Дори да ни затворят във зандан,
казана ще си върнем от Европа.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
