21 янв. 2009 г., 14:03

Сенки 

  Поэзия » Философская
765 0 2

Там - в долината на мрака се мяркат

две тъмни сенки разплакани.

Лутат се - ту поспрат, ту бягат,

безпътни, бездомни, прецакани.

 

Ту блесне свещ, ту искрица

и те, бедните, с надежда изпълнени,

тичат към светлото, протягат ръчици,

но светлината угасва - отново са в тъмното!

 

Да имаше кой да им светне!

Уви, няма. Сами са. Все пак са сенки!

Почти са невидими. Почти безполезни.

Дори да си спомниш за тях е болезнено.

 

Приятели са им сухите клони,

вятърът им е храната

и вместо глъч от весели купони,

чуват гласа на тишината.

 

Те нямат лица. Просто сенки.

Мъждукат там някъде в мрака.

Те имат сърца... но няма значение.

Кой ги пита кого и какво чакат?!

 

Те стоят там, търпеливи.

Няма да върнат никой гост.

Но там май никой не отива,

а те чакат. Стоят на пост.

 

И някой от вас ще попита:

"Защо са самотни? Нали са две?

Я виж с каква любов се преплитат!

Нима не се чувстват добре?"

 

Да, така е - обичат се.

Биха обикнали и вас дори,

но вие даже не опитахте

да видите техните сълзи.

 

Те са изпълнени със страх

една от тях да не пропадне в мрака.

От броденето - целите са в прах

и чакат светлината!... Чакат... Чакат...

 

© Даринка Колева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За "сефте" публикувам, за да изпълня предсмъртното желание на Нели-Европа. Тя много хареса стихотворенията ми, което ме изненада. Благодаря за коментара. Не претендирам за съдържателност, адекватен размер и т.н... Просто съм почувствала нужда да пиша, писала съм, без да очаквам някой да хареса стиховете ми. Явно не са хубави, щом казваш. Няма нищо. Ще доизпълня желанието на Нели.
  • и аз имам една такова... по памет ще го пресъздам :


    две сенки опитват да се докоснат
    тъмнината ги прегръща погубвайки

    две сенки чакат изгрева
    няма сълзи
    в сенките не живеят души

    две сенки не дочакват изгрева
    потичат сълзи
    едната сянка съм аз
    а другата ти



    не знам сефте ли публикуваш тук ... и изобщо някъде ... ама от такива разтеглени стихове нема сми ... наистина...

    е от 55 намали на ... 9 куплета ... и наистина размерът няма значение ... говоря за съдържанието ...
Предложения
: ??:??