Сенки
Там - в долината на мрака се мяркат
две тъмни сенки разплакани.
Лутат се - ту поспрат, ту бягат,
безпътни, бездомни, прецакани.
Ту блесне свещ, ту искрица
и те, бедните, с надежда изпълнени,
тичат към светлото, протягат ръчици,
но светлината угасва - отново са в тъмното!
Да имаше кой да им светне!
Уви, няма. Сами са. Все пак са сенки!
Почти са невидими. Почти безполезни.
Дори да си спомниш за тях е болезнено.
Приятели са им сухите клони,
вятърът им е храната
и вместо глъч от весели купони,
чуват гласа на тишината.
Те нямат лица. Просто сенки.
Мъждукат там някъде в мрака.
Те имат сърца... но няма значение.
Кой ги пита кого и какво чакат?!
Те стоят там, търпеливи.
Няма да върнат никой гост.
Но там май никой не отива,
а те чакат. Стоят на пост.
И някой от вас ще попита:
"Защо са самотни? Нали са две?
Я виж с каква любов се преплитат!
Нима не се чувстват добре?"
Да, така е - обичат се.
Биха обикнали и вас дори,
но вие даже не опитахте
да видите техните сълзи.
Те са изпълнени със страх
една от тях да не пропадне в мрака.
От броденето - целите са в прах
и чакат светлината!... Чакат... Чакат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даринка Колева Всички права запазени
