13 окт. 2017 г., 00:51

Сепуко

1.8K 1 6

 Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка...
стържещ звук на нищото във сламка...
Що е то?
празното око... изтърбушена душа...
продадена съдба... нечистотия в калта...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росита Шапова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никът азиатски, името на творбата японско... Странна птица си ти!
  • Мисля си колко ли унижение, разочарование, страдание, отвращение... трябва да си изпитал или видял, за да напишеш това стихотворение... А ти, Росита, си само на 26г.Дано Бог ти покаже и хубавата страна на живота и човешката душа! Пожелавам ти да бъдеш здрава и щастлива! Да обичаш и да бъдеш обичана...
  • Добре е...
    А по нашенски какво има вместо сепуко? Ах, да... Не казвам, защото съм възпитан...
  • "Що е то?
    празното око... изтърбушена душа...
    продадена съдба... нечистотия в калта..." Това е.
  • Благодаря за този стих!

    Нека на чувствата
    се доверим,
    ВСИЧКО от нищото
    да сътворим,

    за да дарим на
    съдбата продадена
    в миг свободата,

    за да дарим на
    оченцето - празното -
    в миг синевата

    и на душата -
    ПОЛУизтърбушена -
    в миг необята,

    и на калта, от
    която от ГОСПОД БОГ
    бил сътворен и

    човек, уж нечиста, че
    свята е - нека вменим!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...