13 окт. 2017 г., 00:51

Сепуко

1.8K 1 6

 Червей... гнида... празната черупка на заминалата мида...
пясък в шепа, шега на случайността нелепа...
диша по принуда... мечтае за заблуда...
няма отражение, нито сянка...
скъсана картина и захвърлена ненужна рамка...
стържещ звук на нищото във сламка...
Що е то?
празното око... изтърбушена душа...
продадена съдба... нечистотия в калта...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росита Шапова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никът азиатски, името на творбата японско... Странна птица си ти!
  • Мисля си колко ли унижение, разочарование, страдание, отвращение... трябва да си изпитал или видял, за да напишеш това стихотворение... А ти, Росита, си само на 26г.Дано Бог ти покаже и хубавата страна на живота и човешката душа! Пожелавам ти да бъдеш здрава и щастлива! Да обичаш и да бъдеш обичана...
  • Добре е...
    А по нашенски какво има вместо сепуко? Ах, да... Не казвам, защото съм възпитан...
  • "Що е то?
    празното око... изтърбушена душа...
    продадена съдба... нечистотия в калта..." Това е.
  • Благодаря за този стих!

    Нека на чувствата
    се доверим,
    ВСИЧКО от нищото
    да сътворим,

    за да дарим на
    съдбата продадена
    в миг свободата,

    за да дарим на
    оченцето - празното -
    в миг синевата

    и на душата -
    ПОЛУизтърбушена -
    в миг необята,

    и на калта, от
    която от ГОСПОД БОГ
    бил сътворен и

    човек, уж нечиста, че
    свята е - нека вменим!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...