18 авг. 2009 г., 21:20

Сетен час

914 0 1

                     Сетен час

 

Сетен смъртен час камбаната отмери,

                             безлюден тъжен град,

                                             луната стене.

   Осиротялото небе чедата си блудни,

                                          дири по земята,

                         само моята звезда не спи.

                         Трептящите от плач очи,

                                  само снимка, спомен,

                                          отлитащ силует.

                               А мойта жажда силна

            ни тръпката, ни пивото, ни нищо

                                             вече утоляват.

                          С бледи, мършави крака

                          танцува днес надеждата.

                    И дори и полъхът от вятъра

              изгубен не връща пак при мен

                                огнената светлина на

                                      скитащите ти очи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Васикев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...