18 ago 2009, 21:20

Сетен час

  Poesía
912 0 1

                     Сетен час

 

Сетен смъртен час камбаната отмери,

                             безлюден тъжен град,

                                             луната стене.

   Осиротялото небе чедата си блудни,

                                          дири по земята,

                         само моята звезда не спи.

                         Трептящите от плач очи,

                                  само снимка, спомен,

                                          отлитащ силует.

                               А мойта жажда силна

            ни тръпката, ни пивото, ни нищо

                                             вече утоляват.

                          С бледи, мършави крака

                          танцува днес надеждата.

                    И дори и полъхът от вятъра

              изгубен не връща пак при мен

                                огнената светлина на

                                      скитащите ти очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Васикев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...