18 ago 2009, 21:20

Сетен час

  Poesía
911 0 1

                     Сетен час

 

Сетен смъртен час камбаната отмери,

                             безлюден тъжен град,

                                             луната стене.

   Осиротялото небе чедата си блудни,

                                          дири по земята,

                         само моята звезда не спи.

                         Трептящите от плач очи,

                                  само снимка, спомен,

                                          отлитащ силует.

                               А мойта жажда силна

            ни тръпката, ни пивото, ни нищо

                                             вече утоляват.

                          С бледи, мършави крака

                          танцува днес надеждата.

                    И дори и полъхът от вятъра

              изгубен не връща пак при мен

                                огнената светлина на

                                      скитащите ти очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Васикев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...