Сезони
Покой в безкрайна синя шир,
и храстите красиви, подобни на чемшир,
и птици волни, сякаш вечно живи.
Лъчите галят зелената трева,
заспали са по нея кристални капцичи роса.
Но ето, идва зима бяла,
пелерини бели е развяла,
и сякаш приказно вълшебство е това,
кристални капчици роса,
блещукат нейде из гората,
и тръпнат нежно в тишината.
Но пролет идва и снега топи се,
а снежната кралица сред облаците скри се,
запя чудесен славей, с красиво нежен глас,
топи се всичко, ледовете танцуват нежен валс.
Размрази се водопада и зашумя потока бърз,
цветята разцъфтяха, пчелички зажужаха,
събират цветен и уханен прах,
че идва топло лято по това разбрах.
И всичко пак е живо, кипи живот и мир,
зелено е полето и синьо е небето,
и птички пеят цветни и красиви,
и всички са безкрайно пак щастливи.
Но идва есента и капят пак листата,
и малките пчелички отново се прибраха,
и плисна силен дъжд красив сега,
а сред него тишината роди се и дъга.
Красива, разноцветна, страхотни цветове,
за зимата подсказва, че ще дойдат снегове.
Сезоните редят се, промяната кипи,
но защо не си до мене да видиш всичко ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Все права защищены
