Сезони
Покой в безкрайна синя шир,
и храстите красиви, подобни на чемшир,
и птици волни, сякаш вечно живи.
Лъчите галят зелената трева,
заспали са по нея кристални капцичи роса.
Но ето, идва зима бяла,
пелерини бели е развяла,
и сякаш приказно вълшебство е това,
кристални капчици роса,
блещукат нейде из гората,
и тръпнат нежно в тишината.
Но пролет идва и снега топи се,
а снежната кралица сред облаците скри се,
запя чудесен славей, с красиво нежен глас,
топи се всичко, ледовете танцуват нежен валс.
Размрази се водопада и зашумя потока бърз,
цветята разцъфтяха, пчелички зажужаха,
събират цветен и уханен прах,
че идва топло лято по това разбрах.
И всичко пак е живо, кипи живот и мир,
зелено е полето и синьо е небето,
и птички пеят цветни и красиви,
и всички са безкрайно пак щастливи.
Но идва есента и капят пак листата,
и малките пчелички отново се прибраха,
и плисна силен дъжд красив сега,
а сред него тишината роди се и дъга.
Красива, разноцветна, страхотни цветове,
за зимата подсказва, че ще дойдат снегове.
Сезоните редят се, промяната кипи,
но защо не си до мене да видиш всичко ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
