Сезони

30 апр. 2007 г., 12:16

Поэзия

3.0 / 1

627 0 1

Навън дъжд вали
в една душа ръми
плавно Есента преминава
и своите следи оставя
листа пожълтели летят
на нищо вече не се крепят
ето облака тъжен минава
и слънцето без светлина остава
тъмнината завладява небето
и без дъх оставя сърцето
а жълтата Есен шепти
'моя плам всичко наред гори! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчеви тайни
Выбор 1991

И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
Дождик

Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »