Сезони

Навън дъжд вали
в една душа ръми
плавно Есента преминава
и своите следи оставя
листа пожълтели летят
на нищо вече не се крепят
ето облака тъжен минава
и слънцето без светлина остава
тъмнината завладява небето
и без дъх оставя сърцето
а жълтата Есен шепти
'моя плам всичко наред гори!
нищо скрито от мене няма
всичко под мен пожълтява
лицата без усмивки са вече
и спомените летят надалече
Лятото мина,мили деца
и сега сте роби на Есента!'
но след време и тя си тръгва
и всичко в сняг потъва
Зимата господарства над света
и снежинки бият по студената врата
студ гони топлината надалеч
и всичко става в скреж
но и Зимата не е вечна,нали?
Пролетта идва да ни развесели
цветя с шарени цветове
дървета с вкусни плодове
лица с усмивки на уста
няма я вече тази тъга..
кралицата Пролет върви
кралицата Пролет шепти
'Няма я вече Есента деца
Зимата мина,спокойно,сърца
вече няма време за тъга
няма вече дълбока самота
време е за игра безкрайна
това е моята тайна!'
И така дойде пролетта
донесе със себе си радостта
но ето,че и тя си отиде
но ето,че нещо страшно иде
нещо страхотно,крилато!
ДА!Идва топлото Лято!
Лято е сега,
няма време за тъга..