Разстла се любовта ни в нова пролет,
обагри всичко в ярки цветове;
премина небосвода в своя полет,
разлисти чувства в моето сърце!
Очите ти дълбоки в жарко лято,
със прилив ме заляха, на океан;
как сгряваха душата ми, която
при теб намери пристан, най-желан!
Във дъждовна есен бурите забиха
в душите злобно - парещи игли;
как чувствата внезапно се стопиха,
че сякаш с теб едно...не сме били?!
С вихрушките си зимата сковава
надеждите във снежната си клетка,
сред пустош бяла нищо не остава
и тъжна е раздялата ни....гледка!
02.03.2017 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
Във дъждовна есен бурите забиха
в душите злобно - парещи игли;
как чувствата внезапно се стопиха,
че сякаш с теб едно...не сме били?!