Сезони на любовта.
Разстла се любовта ни в нова пролет,
обагри всичко в ярки цветове;
премина небосвода в своя полет,
разлисти чувства в моето сърце!
Очите ти дълбоки в жарко лято,
със прилив ме заляха, на океан;
как сгряваха душата ми, която
при теб намери пристан, най-желан!
Във дъждовна есен бурите забиха
в душите злобно - парещи игли;
как чувствата внезапно се стопиха,
че сякаш с теб едно...не сме били?!
С вихрушките си зимата сковава
надеждите във снежната си клетка,
сред пустош бяла нищо не остава
и тъжна е раздялата ни....гледка!
02.03.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... -
Благодаря ви! Вашите коментари ми засвителстват толкова голяма чест, която се боя дали заслужавам. Трогнат съм, благодаря!
-
Много ми хареса. Във унисон с природата. Браво много добро!!!!!!
-
Смяната на сезоните,художествено обикновено се използва за да олицетвори обратите в живота.Много сполучливо си изобразил това.Много ми хареса!
-
!!!
-
Чудесно! Но като знаеш, че всичко е кръговрат, надеждата не се губи. Поздрави!
-
Тези широки амплитуди, Влади, нерядко са характерни за любовта на големите страсти. Преход от лято към зима, последвана от тъжната гледка на раздялата. Предал си с майсторско перо съпътстващите чувства и усещането в душата на поета, защото ти си стопроцентов поет. Поставям в Любими творбата, защото силно вълнува.
-
Браво Влади!
-
Тъжните гледки остават в отминалия сезон.Иде пролет и в нас филизите на свежи чувства разлиства... Успех,Влади!🐎
-
С Руми! Поздравления!
-
Пролетна красота и разпукване на любовта, поздрав от мен!!!
-
Много чувствено, хареса ми!
-
След всяка зима идва пролет. Така е и при любовта с нейните сезони. Прекрасен, нежен, макар и малко тъжен стих. Много, ама много ми хареса, Влади! Силни аплодисменти!
-
Да, любовта си има своите сезони, на топлина и студ, на разбиране и омраза! Много ми хареса!
-
Влади, както винаги, оставаш верен на стилът си, тъга, примесена с много красота и нежност! Радвам се, че прочетох поредното ти хубаво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Във дъждовна есен бурите забиха
в душите злобно - парещи игли;
как чувствата внезапно се стопиха,
че сякаш с теб едно...не сме били?!