10 нояб. 2011 г., 10:16

Сезоните

1.1K 0 4

Стопли се бързо зимата дълбока,

слънцето изгони бялата епоха.

Птички литнаха във синьото небе,

за да стоплят с песен

много градове.

София, Лондон, Рим или Бургас,

всичко бе прекрасно,

какъвто съм и аз.

 

Пролетта се скри за час

и лятото заведе ни на плаж.

Но изведнъж навънка заваля,

страшна буря, убийствен град,

но всичко бе към час.

 

Изведнъж дъжд от листенца заваля,

някой каза "идва есентааа".

Бързо се прибрахме от шантавия ден,

легнахме на топло и се събудихме по Христов ден.

 

Толкова прекрасна беше нашата земя,

бяла и кристална си остана тя.

И така, до края на света, зимата
остана първа радост за милите деца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...