10 нояб. 2011 г., 10:16

Сезоните

1.1K 0 4

Стопли се бързо зимата дълбока,

слънцето изгони бялата епоха.

Птички литнаха във синьото небе,

за да стоплят с песен

много градове.

София, Лондон, Рим или Бургас,

всичко бе прекрасно,

какъвто съм и аз.

 

Пролетта се скри за час

и лятото заведе ни на плаж.

Но изведнъж навънка заваля,

страшна буря, убийствен град,

но всичко бе към час.

 

Изведнъж дъжд от листенца заваля,

някой каза "идва есентааа".

Бързо се прибрахме от шантавия ден,

легнахме на топло и се събудихме по Христов ден.

 

Толкова прекрасна беше нашата земя,

бяла и кристална си остана тя.

И така, до края на света, зимата
остана първа радост за милите деца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...