10 нояб. 2011 г., 10:16

Сезоните

1.1K 0 4

Стопли се бързо зимата дълбока,

слънцето изгони бялата епоха.

Птички литнаха във синьото небе,

за да стоплят с песен

много градове.

София, Лондон, Рим или Бургас,

всичко бе прекрасно,

какъвто съм и аз.

 

Пролетта се скри за час

и лятото заведе ни на плаж.

Но изведнъж навънка заваля,

страшна буря, убийствен град,

но всичко бе към час.

 

Изведнъж дъжд от листенца заваля,

някой каза "идва есентааа".

Бързо се прибрахме от шантавия ден,

легнахме на топло и се събудихме по Христов ден.

 

Толкова прекрасна беше нашата земя,

бяла и кристална си остана тя.

И така, до края на света, зимата
остана първа радост за милите деца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Даскалов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...