10.11.2011 г., 10:16

Сезоните

1.1K 0 4

Стопли се бързо зимата дълбока,

слънцето изгони бялата епоха.

Птички литнаха във синьото небе,

за да стоплят с песен

много градове.

София, Лондон, Рим или Бургас,

всичко бе прекрасно,

какъвто съм и аз.

 

Пролетта се скри за час

и лятото заведе ни на плаж.

Но изведнъж навънка заваля,

страшна буря, убийствен град,

но всичко бе към час.

 

Изведнъж дъжд от листенца заваля,

някой каза "идва есентааа".

Бързо се прибрахме от шантавия ден,

легнахме на топло и се събудихме по Христов ден.

 

Толкова прекрасна беше нашата земя,

бяла и кристална си остана тя.

И така, до края на света, зимата
остана първа радост за милите деца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Даскалов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...