Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
13 янв. 2021 г., 15:03  

Сезонни разпятия

1.5K 12 37

 

 

Не успях, любов на този свят, 

въпреки, че искам да те опазя!

Може би, с тебе вече  съм богат:

не ме научи чувствата да мразя.

 

Има нощи без сън и тих покой,

но те са мнима утеха! Съдна клада 

е есента след лято. Слънчев зной 

все още се лута в душата ми млада.

 

Младостта танцува върху грях,

който ти, мълчаливо прощаваш...

Там ветровете плачат след смях.

Там всичко има. Но не и забрава!

 

И така, вървим ръка в топла ръка!

Защото пътищата стъпки привличат.

И  кой не носи след раздяла тъга?

Сезоните ни все още ги обичат. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея

5 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0