Сезонни разпятия
Не успях, любов на този свят,
въпреки, че искам да те опазя!
Може би, с тебе вече съм богат:
не ме научи чувствата да мразя.
Има нощи без сън и тих покой,
но те са мнима утеха! Съдна клада
е есента след лято. Слънчев зной
все още се лута в душата ми млада.
Младостта танцува върху грях,
който ти, мълчаливо прощаваш...
Там ветровете плачат след смях.
Там всичко има. Но не и забрава!
И така, вървим ръка в топла ръка!
Защото пътищата стъпки привличат.
И кой не носи след раздяла тъга?
Сезоните ни все още ги обичат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
