Пак очаквам зората си сам,
стиснал шепа надежда в юмруче.
Вятър свири в клонака невям
на едно остаряло бърдуче…
Искам слънцето днес да възкръсне
в кичур ален на утро пленено
и върбите разлистени късно
да се къпят в поточе студено.
Нека срещам вън радостни хора
и жужащи в бужура пчелици,
а в гнездото на бряста, сред двора,
пак да мъти една щъркелица…
И животът ми сбран в мойта книга
между ямби, хореи, дактил
да не сетя кога с „добра стига”
ме е срещнал в един водевил!…
Приютил се под свидната стряха,
да посея словата си в стих –
с пойни птици оттук да отлитнат
там, на изгрева, в цветния щрих.
17.08.2018 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
Красива и силна Поезия!
Благодаря ти!!!