30 окт. 2018 г., 09:04

Шепотът на времето 

  Поэзия » Другая
1252 2 8

Шепотът на времето

попива тъжните пейзажи.

В багрите игриви и пленени

от чудотворна

                   светлина.

Препускам в съня си тихо

и мълчаливо...

За да не те будя.

 

В цветове пастелни,

листопадът развихрил е

някак си съдбата.

Душата ми окъпана e

с росна трева

           и нежни очи... 

За какво друго да мечтая?

Нали в самотата си тогава

тихичко броях на глас,

за да не горчи!

 

Знам, шепотът на времето

те роди сред пепелта.

Камъче бе с вълшебно творение

криещо в пазвата си

неизживeни лета.

 

Късна зима бе и ранна пролет

на кръстовище от съдбовен миг.

Късна или ранна, нали бе полет

с камъче-пендари от гранит!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хбаво е
  • Красиво! Много ми хареса!
  • Благодаря Ви приятели, понякога истински преживяната поезия ме плаши...Да се надявам, че образно казано лирическият е себе си и фактът, че е самата дреха - не Ви безпокои. Поздрави!
  • Красиво!
  • Права си Ани, понякога не знаем къде да спрем...Благодаря ти, че се отби при мен. Поздрав!
  • "Препускам в съня си тихо

    и мълчаливо...

    За да не те будя.



    В цветове пастелни,

    листопадът развихрил е

    някак си съдбата.

    Душата ми окъпана e

    с росна трева

    и нежни очи... "
    И само това да беше написал, щеше да е достатъчно. Красиво е.
  • Благодаря Маги!...
  • Красиво!
Предложения
: ??:??