Шепотът на времето
Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина.
Препускам в съня си тихо
и мълчаливо...
За да не те будя.
В цветове пастелни,
листопадът развихрил е
някак си съдбата.
Душата ми окъпана e
с росна трева
и нежни очи...
За какво друго да мечтая?
Нали в самотата си тогава
тихичко броях на глас,
за да не горчи!
Знам, шепотът на времето
те роди сред пепелта.
Камъче бе с вълшебно творение
криещо в пазвата си
неизживeни лета.
Късна зима бе и ранна пролет
на кръстовище от съдбовен миг.
Късна или ранна, нали бе полет
с камъче-пендари от гранит!
