29 янв. 2008 г., 08:50

Шестгодишен

886 0 3
Аз съм само шестгодишен,
но въобще не съм излишен,
вкъщи мазах със пастел
по тапета като с гел.

И косата си отрязах
и така я аз наказах,
че ми пречеше през дните
и ми влизаше в очите.

А помогнах и на батко
за уроците - накратко,
във учебник със числа
му написах ,,100 кила''.

И ще кажа най-накрая,
че за нищо не се кая,
аз съм вече тъй голям
всичко мога, всичко знам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
    Прекрасно стихче,Ваня!
    Поздрав!Прегръщам те,с обич!
  • Направо го видях това умно и палаво детенце. Харесвам детските стихчета.
  • Всичко мога,всичко знам,палавник съм голям!Усмивки за хубавото стихче!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...