29 янв. 2008 г., 08:50

Шестгодишен

891 0 3
Аз съм само шестгодишен,
но въобще не съм излишен,
вкъщи мазах със пастел
по тапета като с гел.

И косата си отрязах
и така я аз наказах,
че ми пречеше през дните
и ми влизаше в очите.

А помогнах и на батко
за уроците - накратко,
във учебник със числа
му написах ,,100 кила''.

И ще кажа най-накрая,
че за нищо не се кая,
аз съм вече тъй голям
всичко мога, всичко знам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!!!
    Прекрасно стихче,Ваня!
    Поздрав!Прегръщам те,с обич!
  • Направо го видях това умно и палаво детенце. Харесвам детските стихчета.
  • Всичко мога,всичко знам,палавник съм голям!Усмивки за хубавото стихче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....